Сама
В душата ми кънтят китари -
страшно, мрачно и зловещо;
отвътре ври, сърцето пари
и края чака да завари...
Пропаст стръмна се отваря
и на пътя ми нещастен тя стои;
тунелът гръмко се затваря,
а устните крещят дори...
Преследваната цел избяга
и не ще я стигнеш ти;
шепти умът, сърцето бяга
и не ще да се завърнеш ти...
"Ослушай се - сама си"
ми казва вътрешният глас.
Недей да бягаш, спри се,
остани при нас...
Това ми казват
тишината, мракът и страхът,
податлива си,
податлива на страха...
Още малко трябва,
заблуждавай, говори...
Не, недей остава,
тръгвай, забрави...
© Поли All rights reserved.
