21 jun 2010, 16:02

Сама

909 0 1

Стоя легнала сама в празната стая,

стоя и слушам през отворения прозорец щурците.

Стоя сама, сам-сама със себе си,

стоя и си мисля какво ти причиних,

на мен, на теб, на нас.

Как допуснах това да се случи,

как допуснах да те загубя,

да загубя теб и твоята любов.

Сега стоя сама в празната стая и мисля,

мисля как можах да те нараня така,

мисля колко те обичам,

мисля колко много искам да съм с теб,

но не мога, защото те загубих!!! ... ;[[[

Обичам те!!

Моля те, прости ми!!! ;[[[

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...