2 may 2010, 15:28

Сама 

  Poesía
529 0 1

Седя в стаята сама,

а от прозореца ме лъха

пролетна тъга...

Слънцето огрява улиците

през деня...

Нощем бухал пее и припомня

болката на момиче,

изгубено във вечността.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • докосна ме този стих!
    много истински!
Propuestas
: ??:??