30 may 2006, 23:23

Сама...

  Poesía
1K 0 4

Отивам си,
а ти си същият...
До мен бе ти,
но аз до теб едва ли съм била.
Дошла съм само
да измия стъпките,
с които спрях на пътя ти,
с които бях дошла.

Отивам си -
не искам нищо!
За кой ли път
студена ще е моята ръка,
не зная даже ще ти липсвам ли,
но зная как да продължа -
сама.

Отивам си -
това е краят
на любовта ни
и на всичко случило се с нас.
Отивам си
и те обичам...
Не съжалявам,
че със тебе бях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги остават спомени да ни горят! Поздрав за великолепния стих!
  • Чудесен стих...така искрен и тъжен....
  • Не можеш,Ели,да измиеш стъпките,
    не можеш спомена за теб да заличиш,
    в съня му ще-не ще ще се явяваш тръпнеща,
    гласът ти ще дочува,даже да мълчиш.
    6
  • по-добре сама, отколкото зле придружена (цитирам по памет) прекрасно стихотворение!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....