30.05.2006 г., 23:23 ч.

Сама... 

  Поезия
689 0 4

Отивам си,
а ти си същият...
До мен бе ти,
но аз до теб едва ли съм била.
Дошла съм само
да измия стъпките,
с които спрях на пътя ти,
с които бях дошла.

Отивам си -
не искам нищо!
За кой ли път
студена ще е моята ръка,
не зная даже ще ти липсвам ли,
но зная как да продължа -
сама.

Отивам си -
това е краят
на любовта ни
и на всичко случило се с нас.
Отивам си
и те обичам...
Не съжалявам,
че със тебе бях!

© Елина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги остават спомени да ни горят! Поздрав за великолепния стих!
  • Чудесен стих...така искрен и тъжен....
  • Не можеш,Ели,да измиеш стъпките,
    не можеш спомена за теб да заличиш,
    в съня му ще-не ще ще се явяваш тръпнеща,
    гласът ти ще дочува,даже да мълчиш.
    6
  • по-добре сама, отколкото зле придружена (цитирам по памет) прекрасно стихотворение!
Предложения
: ??:??