Отивам си,
а ти си същият...
До мен бе ти,
но аз до теб едва ли съм била.
Дошла съм само
да измия стъпките,
с които спрях на пътя ти,
с които бях дошла.
Отивам си -
не искам нищо!
За кой ли път
студена ще е моята ръка,
не зная даже ще ти липсвам ли,
но зная как да продължа -
сама.
Отивам си -
това е краят
на любовта ни
и на всичко случило се с нас.
Отивам си
и те обичам...
Не съжалявам,
че със тебе бях!
© Елина All rights reserved.
прекрасно стихотворение!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
