Отивам си,
а ти си същият...
До мен бе ти,
но аз до теб едва ли съм била.
Дошла съм само
да измия стъпките,
с които спрях на пътя ти,
с които бях дошла.
Отивам си -
не искам нищо!
За кой ли път
студена ще е моята ръка,
не зная даже ще ти липсвам ли,
но зная как да продължа -
сама.
Отивам си -
това е краят
на любовта ни
и на всичко случило се с нас.
Отивам си
и те обичам...
Не съжалявам,
че със тебе бях!
© Елина All rights reserved.
прекрасно стихотворение!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
