Сънувах аз,

че с тебе двама

вървим един до друг.

Вървим един до друг,

а ти изгубваш се в нощта.

Къде отиде? Къде изчезна?

Вечно питам бялата луна,

но дори и тя не знае

защо погуби любовта.

Изчезна и това е,

няма я сега.

Не ми остава нищо друго,

освен да чакам в

безнадеждно сива пустота.

До мен вървиш,

а далеч се скита твоята душа.

Обръщам поглед към света и питам:

„Какво доказа? Защо погуби и таз човешка топлота?"

Но въпросът ми без отговор остана...

До мен вървиш,

а пак те няма.

Да обичам, да обичаш,

да вървиме двама,

а отново пак да съм сама.

Сънувах аз,

вървиме двама - ръка в ръка,

но тебе пак те няма.

Витаеш сам,

някъде далеч от мен,

а аз съм с теб, но пак сама.