Сънувах аз,
че с тебе двама
вървим един до друг.
Вървим един до друг,
а ти изгубваш се в нощта.
Къде отиде? Къде изчезна?
Вечно питам бялата луна,
но дори и тя не знае
защо погуби любовта.
Изчезна и това е,
няма я сега.
Не ми остава нищо друго,
освен да чакам в
безнадеждно сива пустота.
До мен вървиш,
а далеч се скита твоята душа.
Обръщам поглед към света и питам:
„Какво доказа? Защо погуби и таз човешка топлота?"
Но въпросът ми без отговор остана...
До мен вървиш,
а пак те няма.
Да обичам, да обичаш,
да вървиме двама,
а отново пак да съм сама.
Сънувах аз,
вървиме двама - ръка в ръка,
но тебе пак те няма.
Витаеш сам,
някъде далеч от мен,
а аз съм с теб, но пак сама.
© Йоанна Митрова Все права защищены