Сама


Поредна нощ, в която съм сама!
Навън вали, в сърцето ми витае болка!
И още колко нощи ще търпя,
За да те видя и докосна?


Дъждът ми казва да остана, а
болката ме тласка към смъртта.
И хванала се здраво за живота,
Не ми се иска да умра сама!


Очите ти бленувани сънувам,
Ръце треперещи - крещят,
Длани кървави със щастието си се сбогуват:
И тази нощ ще съм сама!


Тъгата е обсебила ума ми,
Устните сковали се от студ - мълчат,
Очите ми - две сенки неми,
Плачат - за кой ли път?
И още колко трябва да те чакам,
за да прегърнеш женската ми плът?