Nov 28, 2006, 9:15 AM

Сама

Poetry

670 0 0

Сама

Поредна нощ, в която съм сама!
Навън вали, в сърцето ми витае болка!
И още колко нощи ще търпя,
За да те видя и докосна?

Дъждът ми казва да остана, а
болката ме тласка към смъртта.
И хванала се здраво за живота,
Не ми се иска да умра сама!

Очите ти бленувани сънувам,
Ръце треперещи - крещят,
Длани кървави със щастието си се сбогуват:
И тази нощ ще съм сама!

Тъгата е обсебила ума ми,
Устните сковали се от студ - мълчат,
Очите ми - две сенки неми,
Плачат - за кой ли път?
И още колко трябва да те чакам,
за да прегърнеш женската ми плът?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0