14 mar 2007, 15:53

Сама

  Poesía
1.2K 0 2
Днес аз съм мръснa...
не искам да бъда чистa.
Хайде, искам да кървя.
... убий ме на шега дори.

Да боли е красиво...
морето дави се в синьо...
Сирени днес ме целуват...
сред вълните танцуват.

Свободна сред океана,
сама сред тихи брегове,
водата тъмна докосвам
със пръсти... плаха.

Луната моето име шепти,
косите ми търсят звезда,
пясъкът ме назова... сама
потайна днес е нощта.

Изгревът зад облаци скрит,
луната забрави моето име.
И ти от съня си ме прокуди,
сърцето ми днес се изгуби.

Сама съм в нощта...
скитница без дом, студена,
молеща за болка небесата,
а прилива последната врата
... пред мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е страхотно.Поздравления и от мен!
  • Този стих си го харесах още днес, когато го прочетох!
    Беше ми трудно да оставя коментар, защото ме натъжи!
    Хубаво пишеш....поздравявам те!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...