Сама

21 feb 2009, 16:06

Poesía » De amor

683 0 5

САМА

Зимна нощ, студена нощ!

Блъска клони във прозореца дървото,

сякаш иска да прогони спомен лош

като мене, зъзнеща сама в леглото.

Зимна нощ, жестока нощ!

Леденият дъжд във сняг премина.

Би отдавна вече полунощ

и сега е колко? - Два и половина...

Няма те. Защо - не знам.

Само зная колко ми е тъжно.

Някъде си. С някоя. Не сам.

А какво ли после ще ме лъжеш...

Зимна нощ, безкрайна нощ!

Сякаш никога не ще се съмне.

Шепна тихичко, останала без мощ:

<<Господи! Поне да се завърне...>>

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-02-22T07:52:29+02:00

Силен стих!
Хареса ми!
Довереница (Дочка Василева)

2009-02-21T20:23:38+02:00

"Би отдавна вече полунощ

и сега е колко? - Два и половина..."

Лирическата нека сняг да рине
докато чака лошия герой...
Та после щом гневът и не премине-
с лопатата един приличен бой

Браво Мари! Аплодисменти!
тюркоаз (Мариола Томова)

2009-02-21T18:51:08+02:00

Страхотно поетично превъплъщение- браво, Марче!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2009-02-21T16:15:44+02:00

Браво!!!Много хубав стих!!!
Поздрав и прегръдка!!!
bulion4eto (Магдалена Русева)

2009-02-21T16:08:52+02:00

След като те кара да се чустваш така,обедена ли си,че трябва да се завърне...По повод произведението-искрени поздравления!