Сама
САМА
Зимна нощ, студена нощ!
Блъска клони във прозореца дървото,
сякаш иска да прогони спомен лош
като мене, зъзнеща сама в леглото.
Зимна нощ, жестока нощ!
Леденият дъжд във сняг премина.
Би отдавна вече полунощ
и сега е колко? - Два и половина...
Няма те. Защо - не знам.
Само зная колко ми е тъжно.
Някъде си. С някоя. Не сам.
А какво ли после ще ме лъжеш...
Зимна нощ, безкрайна нощ!
Сякаш никога не ще се съмне.
Шепна тихичко, останала без мощ:
<<Господи! Поне да се завърне...>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
