Cvetenseto (Цветомира Тинкова) Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33
2 dic 2007, 13:35

Сама

  Poesía
1.1K 0 3

Върви отново тя по улицата- върви сама.

Поглежда, хората минават,

усмихва се и осъзнава колко е сама.

Да, листата и напомнят нещо.

За онзи парк със зелените лехи.

За онази пейка, онзи бор, липа дори.

Шумолят те както преди.

Внезапно спира, усеща мириса на евтина храна,

спомня си за онези дни, както преди.

А онова кафе ей там,

онази маса вляво и светлосиньо сепаре...

Спомени красиви!

И с тях отново тръгва тя сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0