Сама
Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи.
За онази пейка, онзи бор, липа дори.
Шумолят те както преди.
Внезапно спира, усеща мириса на евтина храна,
спомня си за онези дни, както преди.
А онова кафе ей там,
онази маса вляво и светлосиньо сепаре...
Спомени красиви!
И с тях отново тръгва тя сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
