Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи.
За онази пейка, онзи бор, липа дори.
Шумолят те както преди.
Внезапно спира, усеща мириса на евтина храна,
спомня си за онези дни, както преди.
А онова кафе ей там,
онази маса вляво и светлосиньо сепаре...
Спомени красиви!
И с тях отново тръгва тя сама...
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
