Сама
Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи.
За онази пейка, онзи бор, липа дори.
Шумолят те както преди.
Внезапно спира, усеща мириса на евтина храна,
спомня си за онези дни, както преди.
А онова кафе ей там,
онази маса вляво и светлосиньо сепаре...
Спомени красиви!
И с тях отново тръгва тя сама...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветомира Тинкова Все права защищены
