21 jul 2007, 22:01

САМА 

  Poesía
752 0 3

                 САМА

След тебе нищо не остана,
спомени прашни, голи стени.
Самота в усмирителна риза
с последни сили крещи.
Вратата незатворена остана
след като излезе ти.
От пода мъчех се да стана,
но хлъзгах се от нашите сълзи.
Със мене беше само тишината,
а тя шепти със твоя глас.
В лебедов танц се завъртат листата
в последния сезон за нас.

След кратък сън света ще се събуди,
със песен ще повика пролетта.
Със нея, ако дойдеш ще е чудо.
Но аз не вярвам вече в чудеса.

© Мари Пиф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??