Jul 21, 2007, 10:01 PM

САМА

  Poetry
1.2K 0 3

                 САМА

След тебе нищо не остана,
спомени прашни, голи стени.
Самота в усмирителна риза
с последни сили крещи.
Вратата незатворена остана
след като излезе ти.
От пода мъчех се да стана,
но хлъзгах се от нашите сълзи.
Със мене беше само тишината,
а тя шепти със твоя глас.
В лебедов танц се завъртат листата
в последния сезон за нас.

След кратък сън света ще се събуди,
със песен ще повика пролетта.
Със нея, ако дойдеш ще е чудо.
Но аз не вярвам вече в чудеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Пиф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...