сама към хоризонта сив

7 sept 2007, 12:15

Poesía

477 0 4

Умира всичко с любовта,
умира всичко заедно с нас
и не е същият света,
различни сме и ти, и аз...

Ти и аз... така празно звучи,
лято е, а вън вятъра вие,
вали дъжд, порой от сълзи...
Преди нямаше "ти и аз", само "ние"...

Къде отидоха устните парещи
и треперещите, от обич, ръце?
Защо останаха само изгарящи,
лъжливи празнини и мрачно небе?

А Слънцето, НАШЕТО СЛЪНЦЕ,
къде отиде то? Къде си ти?
Защо така тъмно е навънка?
Върни се! За последно се върни!

Но ти тръгваш, а и аз потеглям
по пътя мрачен и трънлив,
сама без теб, сама със себе си,
сама към хоризонта сив...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pfff (Чар)

2008-03-11T11:48:34+02:00

Ти и аз... така празно звучи .... Преди нямаше "ти и аз", само "ние"...
Aneta_kz (Анета)

2007-09-07T15:14:01+03:00

Тъжен и хубав стих, Петенце!
Но Петинка е права, послушай я.
Поздравче и от мен!
Зои (Живка Иванова)

2007-09-07T15:04:43+03:00

Поздрав и от мен!И горе главата!И утре е ден,и утре ще бъде хубаво.Дори по- хубаво, може би!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-09-07T12:30:57+03:00

Чудесно звучене, макар и тъжно!
/предлагам "сама със себе си"-неангажиращо мнение/
Поздрави!