сама към хоризонта сив
Умира всичко с любовта,
умира всичко заедно с нас
и не е същият света,
различни сме и ти, и аз...
Ти и аз... така празно звучи,
лято е, а вън вятъра вие,
вали дъжд, порой от сълзи...
Преди нямаше "ти и аз", само "ние"...
Къде отидоха устните парещи
и треперещите, от обич, ръце?
Защо останаха само изгарящи,
лъжливи празнини и мрачно небе?
А Слънцето, НАШЕТО СЛЪНЦЕ,
къде отиде то? Къде си ти?
Защо така тъмно е навънка?
Върни се! За последно се върни!
Но ти тръгваш, а и аз потеглям
по пътя мрачен и трънлив,
сама без теб, сама със себе си,
сама към хоризонта сив...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петето Todos los derechos reservados
