Sep 7, 2007, 12:15 PM

сама към хоризонта сив

  Poetry
704 0 4

Умира всичко с любовта,
умира всичко заедно с нас
и не е същият света,
различни сме и ти, и аз...


Ти и аз... така празно звучи,
лято е, а вън вятъра вие,
вали дъжд, порой от сълзи...
Преди нямаше "ти и аз", само "ние"...


Къде отидоха устните парещи
и треперещите, от обич, ръце?
Защо останаха само изгарящи,
лъжливи празнини и мрачно небе?


А Слънцето, НАШЕТО СЛЪНЦЕ,
къде отиде то? Къде си ти?
Защо така тъмно е навънка?
Върни се! За последно се върни!


Но ти тръгваш, а и аз потеглям
по пътя мрачен и трънлив,
сама без теб, сама със себе си,
сама към хоризонта сив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти и аз... така празно звучи .... Преди нямаше "ти и аз", само "ние"...
  • Тъжен и хубав стих, Петенце!
    Но Петинка е права, послушай я.
    Поздравче и от мен!
  • Поздрав и от мен!И горе главата!И утре е ден,и утре ще бъде хубаво.Дори по- хубаво, може би!!!
  • Чудесно звучене, макар и тъжно!
    /предлагам "сама със себе си"-неангажиращо мнение/
    Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...