16 abr 2008, 23:05

Сама на света

  Poesía » Otra
1.1K 0 1
 

Сам... сама

без брат, ни сестра.

Сам... сама

без слънце, без луна.

Сам... сама,

в центъра на света.

Минава час, минава ден.

Минават хора покрай мен,

но сама съм аз.

Викам... крещя... моля,

но отново сама.

Гледат ме, но не виждат.

Заобиколена съм от суета -

новият синоним на самота.

Седя сама в епицентъра на света

... сама, но не в нощта...

... сама, но не през деня...

просто сама - сама на света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...