12 oct 2010, 22:52

Сама ще си напиша епитаф!

901 0 0

Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?

Сега уж Господ разполага с нея?

Не мога доброволно да умра,

 а питат ли ме  искам ли така аз да живея?!

И тъй ли аз ще влача тягостните дни,

броя квадратчета на календара?

Дали ще съм добра, или садист прикрит

избирам ли сама, или пък някой друг ще отговаря?!

Защо Душа ми даде Той?

Като радар,  на пътя тъжен,

дали за мене е герой,

 обмислил всичко и загрижен?

Не вярвам в нищо! Нищо нямам аз!

А за какво ли ми е нужно?!

Да бъда просто факт или тегло?

Обгърната от мнения  ненужни?

Да! Знам! Родих се и умрях!

Като на други и незнайни хора върволица.

Обичах и обичана аз бях, не в твоето,

на други непознати съм им била зеница.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Късметлийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...