enigmaaz (Марина Късметлийска)

Ноемврийска нощ 🇧🇬

С треперещи ръце от нощен хлад
цигарата лютива паля
и погледът, преследващ сивкаво петно от дим
лениво към небето се отправя...
А там съзвездията тайнствено искрят ...

enigmaaz

Poesía » Del paisaje

2013-11-09T21:49:23+02:00 949 1

Поколения: монолог 🇧🇬

Съдби, съдба и карма... Само времето минава.
Неумолимо , непреклонно - не прощава.
Уж млад си - покоряваш върхове,
след време, ето ти причини две:
умора, пак умора и обезсърчение, ...

enigmaaz

Poesía » Filosófica

2013-06-02T19:47:42+03:00 1K 2

Боли... за нелепо загинал приятел 🇧🇬

Прекъснат е един живот,
изпълнен със сила...
Очите не поглеждат вече с ироничните искри...
Усмивката на устните се е стопила...
Земя, студена, го прие и скри! ...

enigmaaz

Poesía » Otra

2013-03-16T14:10:18+02:00 1.1K 1

Буря 🇧🇬

Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.
Природата настръхнало ...

enigmaaz

Poesía » Del paisaje

2012-09-05T22:13:38+03:00 868

Защо ли плачат те? 🇧🇬

Нощта зад тъмните прозорци се спотайва,
мъглата се е скарала с дъжда...
За нещо родно, но далечно свещи плачат,
отронвайки по пареща сълза.
И питаш се: ...

enigmaaz

Poesía » Filosófica

2011-11-10T06:11:26+02:00 1K 4

Кратко 🇧🇬

Обичай ме и аз ще те обичам -
незнайно, тихо, просто от сърце.
Не знаеш нищичко за мене
а и аз за теб не зная,
но все сънувам твоето усмихнато лице. ...

enigmaaz

Poesía » De amor

2011-10-16T10:38:36+03:00 990 4

Аз съм някъде там... 🇧🇬

Усмихни се на слънцето, когато то те погали с топлите си лъчи - аз му дадох от моята топлина! Остави вятъра да те докосне, защото чрез него аз галя страните ти, роша косите ти, докосвам те чрез него! Разпери широко ръце и прегърни света, защото аз съм някъде там и също те прегръщам и ти се усмихвам! ...

enigmaaz

Prosa » Otros

2011-02-25T22:36:01+02:00 1.2K 1

Усмихвайки се на света 🇧🇬

Аз ще отида там, където буките векуват...
Където слънце ярко свети, болката лекува.
Където самодивите танцуват нощем
на зелената поляна...
Където има радост, светлина, ...

enigmaaz

Poesía » Del paisaje

2011-02-16T16:36:31+02:00 1.7K 6

Проклинам те! 🇧🇬

Очаквах нещо, молих се и плаках!
- за теб мечтах, в тебе вярвах,
умолявах времето да спре!
И... толкова те чаках!!!
А въздухът, тъй спарен, гърлото ми стягаше, ...

enigmaaz

Poesía » De amor

2011-02-06T00:52:58+02:00 1.2K 1

Няма име... 🇧🇬

Да! Няма име! Ти го измисли?!!
Да, вещица съм! А до мен казана ври
и чудно ми е как да го подправя?
Дали пък с моите копнежи и мечти?
Или дали пък твоите брътвежи да добавя?! ...

enigmaaz

Poesía

2010-12-22T23:08:43+02:00 924

Сама ще си напиша епитаф! 🇧🇬

Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...

enigmaaz

Poesía » Filosófica

2010-10-12T22:52:24+03:00 898

Наивитет 🇧🇬

Наивно си мечтаех, че във тоз' живот
за щастие и радост съм родена!
Небето ще е като ярък, светъл свод...
Ще бъде празнично, красиво, необикновено...
Но ето ме! - стоя на прага на отворена врата, ...

enigmaaz

Poesía » Otra

2010-09-25T22:14:15+03:00 1.1K 3

Отивам си! 🇧🇬

Поглеждам с очакване в очите ти,
но виждам само отчуждение и скука.
Отчаяно опитвам се да спра сълзите си.
- Отивам си, прости за всичко...
И в живота ти - сполука... ...

enigmaaz

Poesía » De amor

2010-09-14T21:32:43+03:00 1.5K

Катя... моята Катя, липсваш ми! 🇧🇬

Едно сърце за теб тупти
във тежестта на тишината
и ако си самотен ти,
недей оставя тъмнината
да влезе в твоето сърце, ...

enigmaaz

Poesía » Civil

2010-09-05T22:02:55+03:00 1.1K 2

Пораснах 🇧🇬

Не искай да ти вярвам сляпо пак.
- Изминах вече този тъжен път.
Не мога да съм същата и няма как -
с жестока болка за доверието си платих!
Да, знам, че нищо няма да е същото, ...

enigmaaz

Poesía » De amor

2010-08-25T21:50:29+03:00 1.2K 1 1

Пустош 🇧🇬

Безсънни нощи, въздух тежък, застоял.
Часовникът тиктака неуморно тихо, времето е сякаш спряло.
Навън е мрак, тук-там проблясваща звезда,
надвисналите облаци оглеждат се във застоялата вода.
Излизам вън, поглеждам в тъмнината и сякаш ...

enigmaaz

Poesía » Versos blancos

2010-08-17T22:08:21+03:00 1.3K 3

Диалог (сърце и ум) 🇧🇬

- Любов?! - Това е чудо! - тъй сърце ми рече.
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...

enigmaaz

Poesía » Filosófica

2010-08-16T10:12:07+03:00 1.8K 9

Просто аз 🇧🇬

Не съм красавица от лъскаво списание
и не блестя, ни с чар, ни с остроумие...
Смущавам се от нечие внимание, и да, чувствителна съм
често до безумие.
Аз просто съм една жена обикновена, ...

enigmaaz

Poesía » Otra

2010-08-13T23:30:28+03:00 1.2K 4

Катя и нейните стихове 🇧🇬

Боли те за изгубена любов,
за туй, че някой гръб ти е обърнал
за мъртвия под сетния покров,
за нещо, дето няма да се върне...
Боли те! - знам, че днес не си щастлив, ...

enigmaaz

Poesía

2010-06-21T14:17:16+03:00 1.5K 1 3

Място за мен? 🇧🇬

Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна. ...

enigmaaz

Poesía » Civil

2010-05-29T22:22:49+03:00 1.5K 2

Размисъл 🇧🇬

Надвиснало небе пролива тихо дъжд
и сумрак сив покрива всичко с влажно наметало,
светът застива - сякаш спира отведнъж,
денят полека си отива, идва на нощта начало.
Самотна свещ отронва пареща сълза, ...

enigmaaz

Poesía » Filosófica

2008-12-04T18:00:37+02:00 1.1K 1