12 окт. 2010 г., 22:52

Сама ще си напиша епитаф!

905 0 0

Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?

Сега уж Господ разполага с нея?

Не мога доброволно да умра,

 а питат ли ме  искам ли така аз да живея?!

И тъй ли аз ще влача тягостните дни,

броя квадратчета на календара?

Дали ще съм добра, или садист прикрит

избирам ли сама, или пък някой друг ще отговаря?!

Защо Душа ми даде Той?

Като радар,  на пътя тъжен,

дали за мене е герой,

 обмислил всичко и загрижен?

Не вярвам в нищо! Нищо нямам аз!

А за какво ли ми е нужно?!

Да бъда просто факт или тегло?

Обгърната от мнения  ненужни?

Да! Знам! Родих се и умрях!

Като на други и незнайни хора върволица.

Обичах и обичана аз бях, не в твоето,

на други непознати съм им била зеница.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Късметлийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...