Сама ще си напиша епитаф!

Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?

Сега уж Господ разполага с нея?

Не мога доброволно да умра,

 а питат ли ме  искам ли така аз да живея?!

И тъй ли аз ще влача тягостните дни,

броя квадратчета на календара?

Дали ще съм добра, или садист прикрит

избирам ли сама, или пък някой друг ще отговаря?!

Защо Душа ми даде Той?

Като радар,  на пътя тъжен,

дали за мене е герой,

 обмислил всичко и загрижен?

Не вярвам в нищо! Нищо нямам аз!

А за какво ли ми е нужно?!

Да бъда просто факт или тегло?

Обгърната от мнения  ненужни?

Да! Знам! Родих се и умрях!

Като на други и незнайни хора върволица.

Обичах и обичана аз бях, не в твоето,

на други непознати съм им била зеница.