16 oct 2007, 14:37

Сама си го избрах

  Poesía
709 0 7
Мрак, пустота, непрогледност и страх...
Страх от пътя, който сама си избрах.
Вървях и разглеждах, витрини - студени и лъскави
блъсках се в хора -
стени - безнадеждно изстинали.
Намирах безформеност,
никакво чувство, лъжа.
Коварност, жестокост
в живота - подла игра.
Пресичаха пътя ми крачещи,
безмозъчни мумии,
с погледи жадно отправени
в джоба на онзи мъртвец.
Преминавах през дупки, вонящи
на дрога и секс...
Лесни пари - просто крак,
вдигнат на отсрещен дирек.
Срещах хора, крещящи без глас,
изгубили себе си,
погубили хиляди в търсене на някаква власт.
Загубих ли се, или отново сгреших?
А може би просто си купих
       еднопосочен билет
за най-големия в живота си цирк?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...