16.10.2007 г., 14:37

Сама си го избрах

708 0 7
Мрак, пустота, непрогледност и страх...
Страх от пътя, който сама си избрах.
Вървях и разглеждах, витрини - студени и лъскави
блъсках се в хора -
стени - безнадеждно изстинали.
Намирах безформеност,
никакво чувство, лъжа.
Коварност, жестокост
в живота - подла игра.
Пресичаха пътя ми крачещи,
безмозъчни мумии,
с погледи жадно отправени
в джоба на онзи мъртвец.
Преминавах през дупки, вонящи
на дрога и секс...
Лесни пари - просто крак,
вдигнат на отсрещен дирек.
Срещах хора, крещящи без глас,
изгубили себе си,
погубили хиляди в търсене на някаква власт.
Загубих ли се, или отново сгреших?
А може би просто си купих
       еднопосочен билет
за най-големия в живота си цирк?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...