насето_88 (Насето)
60 327
26 abr 2007, 8:34

Сама сред хора 

  Poesía
1090 1 7
Сред хора съм, а се чувствам сама,
сякаш от другите нещо ме дели.
Безпътна се лута моята душа,
блъскана от чуждите съдби.

Понякога отгоре се наблюдавам -
едно малко, черно петънце...
Понякога се правя, че се забавлявам,
а всъщност посърнало е моето сърце!

Разберете, че всичко е фасада студена
и усмивката ми е толкова фалшива.
Отвътре съм дълбоко наранена
и въобще не съм щастлива!
* * *
Сама... сред хилядите хора,
в света на болки и лъжи...
Сама... без никаква опора,
с угаснал огън, без искри...

© Насето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чувствата винаги трябва да излизат на светло за да бъдат разбрани въпрос е дали ще бъдат оценени...Неспирай да показваш чувствата си...Те имат нужда от това...
  • Никой не бива да се чувства така. Желая ти искрени усмивки
  • Насенце, ако още веднъж кажеш, че си сама вече ще ти се разсърдя за 10-15 минути Нали знаеш, че винаги си имаш мен-твойто малко, смешно, лигаво, наранено, но все пак вечно засмяно и само твое (и на 100 ама той е тъп) ПЕТЪНЦЕ
  • Много хубав стих,Насе!
    Поздрав!!!
  • Хареса ми стиха ти, Насе!!! Поздрави!!!
  • Не си сама скъпа!Сигурна съм,че има хора които те обичат!
    Стихът ти е много силен и искрен!
    Харесва ми! |И не се предавай!
  • Аз, естествено, не съм последната инстанция, но бих си позволил да твърдя, че горепосоченото творение има нещо общо със стихотворение...
Propuestas
: ??:??