Сред хора съм, а се чувствам сама,
сякаш от другите нещо ме дели.
Безпътна се лута моята душа,
блъскана от чуждите съдби.
Понякога отгоре се наблюдавам -
едно малко, черно петънце...
Понякога се правя, че се забавлявам,
а всъщност посърнало е моето сърце!
Разберете, че всичко е фасада студена
и усмивката ми е толкова фалшива.
Отвътре съм дълбоко наранена
и въобще не съм щастлива! ...