Сама сред хора
Сред хора съм, а се чувствам сама,
сякаш от другите нещо ме дели.
Безпътна се лута моята душа,
блъскана от чуждите съдби.
Понякога отгоре се наблюдавам -
едно малко, черно петънце...
Понякога се правя, че се забавлявам,
а всъщност посърнало е моето сърце!
Разберете, че всичко е фасада студена
и усмивката ми е толкова фалшива.
Отвътре съм дълбоко наранена
и въобще не съм щастлива!
* * *
Сама... сред хилядите хора,
в света на болки и лъжи...
Сама... без никаква опора,
с угаснал огън, без искри...
сякаш от другите нещо ме дели.
Безпътна се лута моята душа,
блъскана от чуждите съдби.
Понякога отгоре се наблюдавам -
едно малко, черно петънце...
Понякога се правя, че се забавлявам,
а всъщност посърнало е моето сърце!
Разберете, че всичко е фасада студена
и усмивката ми е толкова фалшива.
Отвътре съм дълбоко наранена
и въобще не съм щастлива!
* * *
Сама... сред хилядите хора,
в света на болки и лъжи...
Сама... без никаква опора,
с угаснал огън, без искри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Насето Всички права запазени
