Apr 26, 2007, 8:34 AM

Сама сред хора

Poetry

1.3K 1 7

Сред хора съм, а се чувствам сама,
сякаш от другите нещо ме дели.
Безпътна се лута моята душа,
блъскана от чуждите съдби.

Понякога отгоре се наблюдавам -
едно малко, черно петънце...
Понякога се правя, че се забавлявам,
а всъщност посърнало е моето сърце!

Разберете, че всичко е фасада студена
и усмивката ми е толкова фалшива.
Отвътре съм дълбоко наранена
и въобще не съм щастлива!
* * *
Сама... сред хилядите хора,
в света на болки и лъжи...
Сама... без никаква опора,
с угаснал огън, без искри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вирассами (Евелина Аврамова)

Чувствата винаги трябва да излизат на светло за да бъдат разбрани въпрос е дали ще бъдат оценени...Неспирай да показваш чувствата си...Те имат нужда от това...

2008-04-24T19:52:45+03:00
Lory (Лора)

Никой не бива да се чувства така. Желая ти искрени усмивки

2008-04-24T18:57:16+03:00
peteto_1001 (Петето)

Насенце, ако още веднъж кажеш, че си сама вече ще ти се разсърдя за 10-15 минути Нали знаеш, че винаги си имаш мен-твойто малко, смешно, лигаво, наранено, но все пак вечно засмяно и само твое (и на 100 ама той е тъп) ПЕТЪНЦЕ

2007-06-09T09:23:02+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих,Насе!
Поздрав!!!

2007-05-10T16:53:52+03:00
Романтик (Христо Костов)

Хареса ми стиха ти, Насе!!! Поздрави!!!

2007-04-26T18:30:17+03:00