1 mar 2014, 12:40

Сама сред хора 

  Poesía
802 0 0
Сама сред хора,
като самотна капка в дъжда...
търся опора,
а от никой няма следа.
И изпивам с поглед тълпата,
търся сродна душа,
но за кратко блясва искрата
и отново потъва в тъмнина.
Вали тишина по прозореца
и нечий смях гъделичка стената,
наздраве за тази самотница,
наивно вярваща в съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надето Todos los derechos reservados

Propuestas