Сама сред хора,
като самотна капка в дъжда...
търся опора,
а от никой няма следа.
И изпивам с поглед тълпата,
търся сродна душа,
но за кратко блясва искрата
и отново потъва в тъмнина.
Вали тишина по прозореца
и нечий смях гъделичка стената,
наздраве за тази самотница,
наивно вярваща в съдбата.
© Надето All rights reserved.