18 jun 2007, 21:46

Сама със спомена

  Poesía
1K 0 3
Илязох на терасата,
беше студено, много студено.

Само топлите ми сълзи капеха върху
босите ми крака... чаках те да дойдеш...!

Отново е студено, теб все още те нямаше,
остана само самотата... и мойте две празни ръце,
които чакаха да дойдеш и да те прегърнат...
 
Но аз не съм сама, споменът за теб остана да
топли моята душа...!




    (Посветено на спомена, който вече умря)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва контраста,който си създала в стиха си за студа и топлината,за очакването и самотата,за живия и умрелия вече спомен.Мисля ,че ще си много добра и в писането на разказ или есе.А най-хубавото ,което чувствам от стиха ти е това че истински си влюбена и това е най-голямото богатство.Поздрав!
  • хаха ми знам,пропуснала съм е...мерси,че ми каза хаах
  • преди "който" има запетая

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...