18 июн. 2007 г., 21:46

Сама със спомена

Поэзия

1K 0 3

Илязох на терасата,
беше студено, много студено.

Само топлите ми сълзи капеха върху
босите ми крака... чаках те да дойдеш...!

Отново е студено, теб все още те нямаше,
остана само самотата... и мойте две празни ръце,
които чакаха да дойдеш и да те прегърнат...

Но аз не съм сама, споменът за теб остана да
топли моята душа...!

(Посветено на спомена, който вече умря)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

veesii70 (Веселка Стойнева)

Много ми харесва контраста,който си създала в стиха си за студа и топлината,за очакването и самотата,за живия и умрелия вече спомен.Мисля ,че ще си много добра и в писането на разказ или есе.А най-хубавото ,което чувствам от стиха ти е това че истински си влюбена и това е най-голямото богатство.Поздрав!

2007-06-18T23:03:31+03:00
БаРбИтУ (Нели Йорданова)

хаха ми знам,пропуснала съм е...мерси,че ми каза хаах

2007-06-18T22:49:07+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

преди "който" има запетая

2007-06-18T21:47:42+03:00