18 июн. 2007 г., 21:46

Сама със спомена

Поэзия

1K 0 3

Илязох на терасата,
беше студено, много студено.

Само топлите ми сълзи капеха върху
босите ми крака... чаках те да дойдеш...!

Отново е студено, теб все още те нямаше,
остана само самотата... и мойте две празни ръце,
които чакаха да дойдеш и да те прегърнат...

Но аз не съм сама, споменът за теб остана да
топли моята душа...!

(Посветено на спомена, който вече умря)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

veesii70 (Веселка Стойнева)

Много ми харесва контраста,който си създала в стиха си за студа и топлината,за очакването и самотата,за живия и умрелия вече спомен.Мисля ,че ще си много добра и в писането на разказ или есе.А най-хубавото ,което чувствам от стиха ти е това че истински си влюбена и това е най-голямото богатство.Поздрав!

2007-06-18T23:03:31+03:00
БаРбИтУ (Нели Йорданова)

хаха ми знам,пропуснала съм е...мерси,че ми каза хаах

2007-06-18T22:49:07+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

преди "който" има запетая

2007-06-18T21:47:42+03:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0