БаРбИтУ (Нели Йорданова)
9 3
Jun 18, 2007, 9:46 PM

Сама със спомена 

  Poetry
795 0 3
Илязох на терасата,
беше студено, много студено.

Само топлите ми сълзи капеха върху
босите ми крака... чаках те да дойдеш...!

Отново е студено, теб все още те нямаше,
остана само самотата... и мойте две празни ръце,
които чакаха да дойдеш и да те прегърнат...
 
Но аз не съм сама, споменът за теб остана да
топли моята душа...!




    (Посветено на спомена, който вече умря)

© Нели Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми харесва контраста,който си създала в стиха си за студа и топлината,за очакването и самотата,за живия и умрелия вече спомен.Мисля ,че ще си много добра и в писането на разказ или есе.А най-хубавото ,което чувствам от стиха ти е това че истински си влюбена и това е най-голямото богатство.Поздрав!
  • хаха ми знам,пропуснала съм е...мерси,че ми каза хаах
  • преди "който" има запетая
Random works
: ??:??