18 feb 2024, 22:22

Сами

651 0 0

 

Сами

 

 

Ти пак не спиш. Отново си сама

и бавно те убива тишината!

Единственият пристан е нощта

за твоя сън, сърцето и душата!

 

Аз зная-много, много ти тежи

когато си очи в очи с лъжата!

Не ще помогнат всичките сълзи

родени от небето и земята!

 

Много късно го разбрах! Уви!

Случи се, но как това не зная!

Не забравих твоите очи!

И до днес все още ги желая!

 

Не забравих твоите ръце!

Страстните целувки не забравих!

Още си във моето сърце!

Своето при тебе аз оставих!

 

Няма да те моля да простиш!

Аз сгреших и много съжалявам!

В правото си ти да ме виниш!

Сърцето е сърце за да прощава!

 

И аз не спя! Все още те сънувам!

Нощите затвор са за душата!

Желая те! Безумно те жадувам!

И аз съм сам с нощта и тишината!

 

 

18.02.2024 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...