Сами
Ти пак не спиш. Отново си сама
и бавно те убива тишината!
Единственият пристан е нощта
за твоя сън, сърцето и душата!
Аз зная-много, много ти тежи
когато си очи в очи с лъжата!
Не ще помогнат всичките сълзи
родени от небето и земята!
Много късно го разбрах! Уви!
Случи се, но как това не зная!
Не забравих твоите очи!
И до днес все още ги желая!
Не забравих твоите ръце!
Страстните целувки не забравих!
Още си във моето сърце!
Своето при тебе аз оставих!
Няма да те моля да простиш!
Аз сгреших и много съжалявам!
В правото си ти да ме виниш!
Сърцето е сърце за да прощава!
И аз не спя! Все още те сънувам!
Нощите затвор са за душата!
Желая те! Безумно те жадувам!
И аз съм сам с нощта и тишината!
18.02.2024 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados