18 февр. 2024 г., 22:22

Сами

657 0 0

 

Сами

 

 

Ти пак не спиш. Отново си сама

и бавно те убива тишината!

Единственият пристан е нощта

за твоя сън, сърцето и душата!

 

Аз зная-много, много ти тежи

когато си очи в очи с лъжата!

Не ще помогнат всичките сълзи

родени от небето и земята!

 

Много късно го разбрах! Уви!

Случи се, но как това не зная!

Не забравих твоите очи!

И до днес все още ги желая!

 

Не забравих твоите ръце!

Страстните целувки не забравих!

Още си във моето сърце!

Своето при тебе аз оставих!

 

Няма да те моля да простиш!

Аз сгреших и много съжалявам!

В правото си ти да ме виниш!

Сърцето е сърце за да прощава!

 

И аз не спя! Все още те сънувам!

Нощите затвор са за душата!

Желая те! Безумно те жадувам!

И аз съм сам с нощта и тишината!

 

 

18.02.2024 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....