Сами ковем живота си
Не сме виновни, че по-рано не сме се срещнали,
че съдбата късно ни постави на едно и също място.
Че вихърът на вятъра едва сега ни отнесе и обрули,
че миналото не може да се заличи, и далеч е бъдещето.
И не можем да върнем времето назад като в филм,
нито да го преместим напред с машина за времето.
Сякаш събуждаме се от стогодишен сън, и не спим,
страхът е проблем за хората, смелостта за влюбените.
Но изборът е в нашите ръце, сами ковем живота си,
затвори очите си, и сетне пак като врати ги отвори.
Да изживеем това, което ни е дадено със сърцето си,
да не губим повече и минута време, тя ни покори.
Ти си моята сродна душа, дошла в неподходящия момент,
но ти си и най-красивото нещо случило ми се.
Животът е непростимо кратък, а любовта красива песен,
която звучи в сърцата на хората и душите изгубени събира.
Но не всеки човек открива своята половина докато е тук,
и щастлив е този на когото невъзвратима почука на вратата.
А в живота има само една такава любов и тя е за двама,
затова нека изживеем я в този живот, сякаш е последен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
А ти, може и от скоро да си тук, но всички виждаме че не си кух пън 
