3 jul 2011, 22:59

Сàмо

  Poesía
1.3K 1 18

 

 

 

 в теб се вгледах последно

 и заплаках насън

 че единствена гледка

 ще ми бъдеш по път

 дето няма да стигна

 скоро и без сърце

 дето няма да значи

 дали имам ръце

 щом не са се простили

 просто някъде там

 с тишината на здрача

 без да питам къде

 без да знам че те няма

 без да знам че си ти

 само скършена вяра

 в полутон ще мълчи

 искам само да помним

 този къс тишина

 че сме само надежда

 и сме спомен едва

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...