Сàмо
в теб се вгледах последно
и заплаках насън
че единствена гледка
ще ми бъдеш по път
дето няма да стигна
скоро и без сърце
дето няма да значи
дали имам ръце
щом не са се простили
просто някъде там
с тишината на здрача
без да питам къде
без да знам че те няма
без да знам че си ти
само скършена вяра
в полутон ще мълчи
искам само да помним
този къс тишина
че сме само надежда
и сме спомен едва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
