Ако бях балкан с гори красиви,
ти щеше да си мъничка река
и през моите груби масиви
да протягаш своята бяла ръка.
Да даваш живот на сухите тръни,
да поиш стадата от бели сърни,
щеше да си вена с кръвта ми,
с бяла кръв – бели води.
Щях да слушам твоята песен,
звъненето на капките бистра вода,
щеше да събираш листата на есен,
само ако беше река.
Щях да те гледам от върховете
как виеш своето тяло кристално,
щях да впрегна ветровете
да галят твойто лице огледално.
Само ако бях балкан с красиви гори,
ти щеше да си мъничка река,
щях да целувам твоите бистри очи,
само да беше така...
© Никола Борисов Todos los derechos reservados