Ако бях балкан с гори красиви,
ти щеше да си мъничка река
и през моите груби масиви
да протягаш своята бяла ръка.
Да даваш живот на сухите тръни,
да поиш стадата от бели сърни,
щеше да си вена с кръвта ми,
с бяла кръв – бели води.
Щях да слушам твоята песен,
звъненето на капките бистра вода,
щеше да събираш листата на есен,
само ако беше река. ...