21 окт. 2011 г., 22:45

Само ако бяхме

827 0 0

Ако бях балкан с гори красиви,

ти щеше да си мъничка река

и през моите груби масиви

да протягаш своята бяла ръка.

 

Да даваш живот на сухите тръни,

да поиш стадата от бели сърни,

щеше да си вена с кръвта ми,

с бяла кръв – бели води.

 

Щях да слушам твоята песен,

звъненето на капките бистра вода,

щеше да събираш листата на есен,

само ако беше река.

 

Щях да те гледам от върховете

как виеш своето тяло кристално,

щях да впрегна ветровете

да галят твойто лице огледално.

 

Само ако бях балкан с красиви гори,

ти щеше да си мъничка река,

щях да целувам твоите бистри очи,

само да беше така...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...