Бъди със нея, нека ти е първа,
наричай я със мойте имена.
Целувай я, но знай, ще ти напарва
за мене споменът и мисълта.
Леглото ù споделяй дълги нощи,
но в сънищата ти ще идвам само аз.
С невидими ръце ще те докосвам още
и в тъмното ще чуваш само моя глас.
Съдба съм ти, не можеш да избягаш
и в сто живота да се преродиш,
все мен ще търсиш, ще изгаряш,
макар по пътя с друга да вървиш.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados