Бъди със нея, нека ти е първа,
наричай я със мойте имена.
Целувай я, но знай, ще ти напарва
за мене споменът и мисълта.
Леглото ù споделяй дълги нощи,
но в сънищата ти ще идвам само аз.
С невидими ръце ще те докосвам още
и в тъмното ще чуваш само моя глас.
Съдба съм ти, не можеш да избягаш
и в сто живота да се преродиш,
все мен ще търсиш, ще изгаряш,
макар по пътя с друга да вървиш.
http://vbox7.com/play:090583b2
© Жанет Велкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
