17.05.2011 г., 10:09

Само аз

1.9K 2 57

Бъди със нея, нека ти е първа,
наричай я със мойте имена.
Целувай я, но знай, ще ти напарва
за мене споменът и мисълта.

 

Леглото ù споделяй дълги нощи,
но в сънищата ти ще идвам само аз.

С невидими ръце ще те докосвам още
и в тъмното ще чуваш само моя глас.

 

Съдба съм ти, не можеш да избягаш
и в сто живота да се преродиш,
все мен ще търсиш, ще изгаряш,
макар по пътя с друга да вървиш.

 

 

     http://vbox7.com/play:090583b2              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...