2 dic 2012, 18:41

Само аз съм фалшив експонат

1.5K 0 43

 

Все ментета в света покрай мен

гордо пъчат гърди и се кискат.

И години наред - ден след ден,

със фалшиви надежди привиквам...

 

По фалшиви пътеки вървя,

дишам нещо подобно на въздух.

Ям подобна на нещо храна,

нося дрехи, от други изхвърлени...

 

Еднаквеят приятел и враг,

дружно хвърляйки прах във очите ми.

Със еднакво лъжливи  слова

ми твърдят, че съм център на дните им...

 

Не е истински даже сънят

с гласове на измислени призраци.

Под смеха на лъжлива луна

драскам нещо подобно на стихче...

 

И се питам къде ми е мястото

в този свят, на ментета богат?

Може би всичко в него е правилно,

само аз съм фалшив експонат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно много ми хареса...
  • Много истинско!
  • Битието определя съзнанието. Колкото и "да се пазим", все пак сме в един непрекъснат обмен със заобикалящият ни свят. Така в един момент всичко, което критикуваме в един момент се отказва част от собствената ни "ценност". Много ме замисли. Благодаря ти!
  • Хубаво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...