2 dic 2012, 18:41

Само аз съм фалшив експонат

1.5K 0 43

 

Все ментета в света покрай мен

гордо пъчат гърди и се кискат.

И години наред - ден след ден,

със фалшиви надежди привиквам...

 

По фалшиви пътеки вървя,

дишам нещо подобно на въздух.

Ям подобна на нещо храна,

нося дрехи, от други изхвърлени...

 

Еднаквеят приятел и враг,

дружно хвърляйки прах във очите ми.

Със еднакво лъжливи  слова

ми твърдят, че съм център на дните им...

 

Не е истински даже сънят

с гласове на измислени призраци.

Под смеха на лъжлива луна

драскам нещо подобно на стихче...

 

И се питам къде ми е мястото

в този свят, на ментета богат?

Може би всичко в него е правилно,

само аз съм фалшив експонат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно много ми хареса...
  • Много истинско!
  • Битието определя съзнанието. Колкото и "да се пазим", все пак сме в един непрекъснат обмен със заобикалящият ни свят. Така в един момент всичко, което критикуваме в един момент се отказва част от собствената ни "ценност". Много ме замисли. Благодаря ти!
  • Хубаво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...