Само аз съм фалшив експонат
Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя,
дишам нещо подобно на въздух.
Ям подобна на нещо храна,
нося дрехи, от други изхвърлени...
Еднаквеят приятел и враг,
дружно хвърляйки прах във очите ми.
Със еднакво лъжливи слова
ми твърдят, че съм център на дните им...
Не е истински даже сънят
с гласове на измислени призраци.
Под смеха на лъжлива луна
драскам нещо подобно на стихче...
И се питам къде ми е мястото
в този свят, на ментета богат?
Може би всичко в него е правилно,
само аз съм фалшив експонат...
© Дочка Василева All rights reserved.
