21 mar 2024, 15:47

Само Бог и аз 

  Poesía
427 1 2

Има нощи, когато в мрака
сме само Бог и аз.
Тъй тихо е, а Той, сякаш чака
сълзите да говорят, вместо глас.

И излива се душата ми
в същински водопади.
Побрала болката сълзата ми,
на Бог се моли да пожали.

Дълбоко тайнство е тогава.
Бог измива ме в сълзите,
с въздишка в мене опрощава
и вяра вдъхва ми за дните.


© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??